вторник, 12 октомври 2010 г.

Виц за хората без парно

В това кално и студено време се сетих за подхоящ стар виц:
Един чукча навършил 100 години. Това било голямо събитие, защото чукчите живеят малко. Отишъл журналист от централните съветски вестници да го интервюира.
Първият въпрос бил какво чувство е имал преди революцията.
Отговорът на чукчата бил: Чуство на глад, чувство на студ и чувство на мърсотия.
"А след революцията" - попитал журналистът.
"Чуство на глад, чувство на студ, чувство на мърсотия и чувство на дълбока признателност" - отговорил чукчата.

неделя, 5 септември 2010 г.

За емоциите около пистата за Формула 1

Чета за емоциите покрай пистата на Формула 1 в София и нещо не ми се връзва. Спомням си как преди няколко години се разходихме по пистата за Формула 1 в Алберт парк на Мелбърн два пъти. Един път с кола докато стигнем до кръчмата край езерото с черните лебеди и после пеша след като изпихме по една бутилка хубаво австралийско бяло вино.

Усещането ми беше, че се разхождам по алеите на Южния парк в София. Е, има разлики, но не всичко беше в полза на Алберт парк. Неповторимият изглед към Витоша носи много точки в полза на софийския парк.

Една седмица преди състезанието идват едни юнаци, които за нула време монтират едни трибуни, след още една седмица идва една огромна тълпа яки австралийски селяни, които на фона на огромния шум на болидите от формула 1 изпиват огромно количество бира и правят огромно количество буклук. След още една седмица Алберт парк пак е в предишното си състояние.

Та питам се: защо в Южния парк на София да не се направи подобно мероприятие. Какво точно ни липсва? Липсва ни авторитета на нацията и държавата. Мелбърн, щата Виктория и Австралия имат инвестиционенен рейтинг тройно А. Ако България имаше такъв рейтинг и такъв авторитет, то сигурен съм, че ако Фандъкова звънне на Екълстоун и му каже:
"Бърни, елате догодина да направите това вашето шоу в София", то Бърни Екълстоун или там както се казва ще доприпка още с първия самолет за да организира цялата работа. И няма да има нужда от никакви арабски посредници.

вторник, 10 август 2010 г.

Това да си най-бедния в Европейския съюз си е определено предимство.

Ако тази карта се изиграе добре, това би донесло доста отстъпки и привилегии за нашата страна. Аз обаче се съмнявам, че нашите политици ще могат да направят това.

Сега се сетих за оня случай, когато една съпруга обвинявала мъжа си, че е голям мухльо.
"Ти си толкова голям мухльо, че ако има състезание за мухльовци, ще се класираш на второ място".
"Защо на второ?" - попитал озадачено съпругът.
"Защото ти си толкова голям мухльо, че и първото място за мухльовци ще ти измъкнат под носа."

събота, 7 август 2010 г.

Спрете вайкането, че живеем зле

Мрънкането и вайкането ни прави най-нещастната нация в света. Ние сме далече пред Бангладеш в класацията на нещастните нации. Ако има нещо, за което уважавам американската нация е затова,че е измислила Денят на благодарността. Тогава те благодарят на бога за всичко добро, с което ги е дарил през годината.

Спрете вайкането, че живеем зле. Това е напреднала фаза на психическо заболяване.

четвъртък, 29 юли 2010 г.

Това, че сме бедни материално не е чак толкова страшно.

Това, че сме бедни материално не е чак толкова страшно.
В повечето случаи по-бедните хора живеят по-щастливо.
Лошото е, че сме бедни духовно. Навсякъде е пълно с
примитиви изпълнени със злоба и омраза.
Все едно към кого.