неделя, 5 септември 2010 г.

За емоциите около пистата за Формула 1

Чета за емоциите покрай пистата на Формула 1 в София и нещо не ми се връзва. Спомням си как преди няколко години се разходихме по пистата за Формула 1 в Алберт парк на Мелбърн два пъти. Един път с кола докато стигнем до кръчмата край езерото с черните лебеди и после пеша след като изпихме по една бутилка хубаво австралийско бяло вино.

Усещането ми беше, че се разхождам по алеите на Южния парк в София. Е, има разлики, но не всичко беше в полза на Алберт парк. Неповторимият изглед към Витоша носи много точки в полза на софийския парк.

Една седмица преди състезанието идват едни юнаци, които за нула време монтират едни трибуни, след още една седмица идва една огромна тълпа яки австралийски селяни, които на фона на огромния шум на болидите от формула 1 изпиват огромно количество бира и правят огромно количество буклук. След още една седмица Алберт парк пак е в предишното си състояние.

Та питам се: защо в Южния парк на София да не се направи подобно мероприятие. Какво точно ни липсва? Липсва ни авторитета на нацията и държавата. Мелбърн, щата Виктория и Австралия имат инвестиционенен рейтинг тройно А. Ако България имаше такъв рейтинг и такъв авторитет, то сигурен съм, че ако Фандъкова звънне на Екълстоун и му каже:
"Бърни, елате догодина да направите това вашето шоу в София", то Бърни Екълстоун или там както се казва ще доприпка още с първия самолет за да организира цялата работа. И няма да има нужда от никакви арабски посредници.